Фундук от простатита

Сливиците представляват два кръгли лимфоидни органа, разположени в задната част на устната кухина. Те имат ключова роля през първите години от развитието на детето, тъй като имат функцията на защитна бариера посрещайки инфекции и други външни дразнители. Заболяването може да засегне хора от всякаква възраст, но най-често се наблюдава при деца и юноши . Ангината е заразно заболяване , затова е важно болният да бъде изолиран, а контактите с него ограничени.

Нелекувана ангината може да доведе до сериозни усложнения за пациента, които да доведат до временна загуба на слуха, увреждания на мозък, артрит, и други.

Според протичането си, видовете ангина биват: Остър тонзилит: по-често срещаният от двата вида. Обикновено се причинява от вирусна или бактериална инфекция, като симптомите обикновено отшумяват то една или две седмици.

Рецидивиращ тонзилит: този тип ангина се характеризира с множество повтарящи се епизоди в рамките на една година. Хроничен тонзилит: последващо състояние на острия тонзилит. Характеризира се с постоянно възпаление на сливиците, което трае често с месеци. Според причинители си, заболяването се дели на: Вирусна ангина: причинява се от различни вируси, като грипен вирус, вирус на Епщайн-Барр, цитомегаловирус, херпес симплекс, и др. Бактериалана ангина: причинява се от бактерии, предимно стрептококи. Основните видове ангина се класифицират и според други фактори. Сред тях се разграничават: Гнойна ангина: характерни за него са жълтеникаво-бели гепариновая мазь при простатите по повърхността на сливиците. Катарална ангина: среща се сравнително рядко, като обикновено започва остро. Характерни за нея са възпалението на сливиците и околните тъкани, но без наличие на гной. Херпангина: причинява се от вирус, като най-често засегнати са децата до седем годишна възраст. Характерни за нея са появата на силно болезнени мехури в задната част на устната кухина. Микотична ангина: основна причина за този вид ангина е гъбична инфекция, най-често от гъбички от рода Candida. Налице са налепи и силна болка в гърлото, затруднено преглъщане, и др. Обикновено ангината се проявява със симптоми на: Силна болка и парене в гърлото Сухота в гърлото Зачервени и подути сливици Подуване на лимфните възли Затруднения при преглъщане Трудности при хранене Обща умора и отпадналост Висока температура Главоболие Лош дъх Промяна в гласа. Ангината може да бъде следствие от различни фактори. Най-често причините са: Вирусна инфекция: вероятно най-често срещаната причина за ангина. Причинява се от вируси като аденовирусите, грипни вируси, риновируси, вирус на Епщайн-Барр,херпес симплекс вирус, и др. Бактериална инфекция: основна причина са стрептококовите бактерии от група А. Други бактерии, като стафилококи, пневмококи, и др., също могат да причинят инфекцията. Гъбична инфекция: макар и по-рядко срещан причинител, гъбичките, особено тези от вида Candida също могат да причинят ангина.

Алергии: алергии към полени, прах или определени храни, могат да предизвикат възпаление на сливиците, което да доведе до ангина.

Фактори от околната среда: в някои случаи, излагането на фактори като цигарен дим, замърсявания на фундук от простатита, вредни химикали, и др., могат да раздразнят и възпалят сливиците. Сред рисковите фактори увеличаващи риска от развитие на заболяването са: Възраст: ангината се среща по-често при деца и юноши, особено на възраст между 5 и 15 години. Въпреки това, заболяването може да засегне хора от всякаква възраст. Често излагане на микроби: продължителното пребиваване в пренаселена среда като детски градини или училища може да увеличи риска от разпространението на инфекции, които да причинят ангина. Отслабена имунна система: хората с хронични заболявания, прием на някои лекарства, или състояния като ХИВ/СПИН, страдат от отслабена имунна система, която ги излага на по-висок риск от заразяване с инфекции и развитие на ангина. Възпалението и увеличаването на сливиците могат да доведат до: Сънна апнея: подутите сливици могат да причинят затруднения при дишането по време на учебник лечение простатита. Перитонзиларен абсцес: ако тонзиларния целулит не бъде третиран навреме или правилно той може да прерасне в тонзиларен абсцес. Ушни инфекции: ангината може да доведе до различни инфекции и възпаления на ушите, като например отит. Ревматизъм: в някои случаи, ангината може да се окаже отключващ момент за развитието на ревматизъм. Това усложнение е по-рядко срещано и е следствие предимно от нелекувана гнойна ангина причинена от бетахемолитични стрептококи от група А. Гломерулонефрит: нелекуваната ангина причинена от стрептококи може да доведе и до автоимунно възпаление на бъбреците.

Диагнозата на ангина се поставя след посещение при лекар.

Той следва да разпита за симптомите ви и медицинската ви история .

Следващата основна стъпка в диагностичния процес е физическия преглед . Лекарят оглежда гърлото ви, за да провери за наличието на характерните за ангина симптоми. За да се потвърди диагнозата, както и причинителите на заболяването, лекарят може да назначи допълнителни изследвания. Те биват: Кръвни изследвания: при някои видове ангина е възможно да се наблюдават промени в кръвната картина, като увеличаване на броя на левкоцитите, повишена скорост на утаяване на еритроцитите, и др. Изследване на гърлен секрет: използва се за откриването на стрептококова инфекция. Подходящото за ангина лечение зависи изцяло от причината за инфекцията. Обикновено бактериалната ангина се лекува с антибиотици . Техният прием следва да бъде назначен от лекар, но обикновено продължава около 10 дни. Важно е лечението да не бъде прекъсвано до пълното унищожаване на бактериите. Вирусната ангина изисква различно лечение, тъй като антибиотиците нямат ефект.

За облекчение на симптомите се препоръчва: Активна почивка Хидратация с достатъчен прием на витамин для фундук от простатита простатита Прием на болкоуспокояващи Гаргара с подсолена топла вода.