Кислое при простатите

Горещо препоръчваме спазване на отлична лична хигиена и избягване на непредпазени сексуални контакти със случайни партньорки и практикуване на “нестандартен секс” без използване на презерватив. Coli и E.Faecalis са кислое при простатите чревни бактерии, които изобилстват в дебелото черво и практикуването на анален секс без презерватив , многократно покачва риска от инфекция. Сащо така практиката ми показва, че много от пациентите не са наясно, че и оралния секс крие рискове от инфекция и полово-предавани болести и не смятат за нужно да се предпезват, което е напълно грешно. При рецидивираща инфекция не бива да се забравя и участието на постоянната апртьорка и препоръчваме да се изключи наличие на вагнална инфекция при нея (например т.нар. бяло течение ), а ако се установи такава, да се приложи съответната терапия и на нея, за да се избегне “Пинг-Понг” ефекта – предаване на инфекцията лечение простатита петрозаводск на друг. Друг важен много важен фактор за хронифициране е подценяването и неглижирането на оплакванията при острия простатит.

Не са редки случаите, когато пациенти идват на преглед едва след като ампициллин сульбактам при простатите им не минават с месеци, когато вече инфекцията вече е станала хронична. Най-често това се дължи на факта, че симптомите са слаби и не толкова мъчителни и погрешната “надежда”, че ще преминат от само себе си.

В тази връзка, препоръчваме навременна консултация със специалист уролог дори и при слаби оплаквания, за да при нужда да се започне адекватно лечение, което значително намалява риска от хронифициране на простатита. Определение: Хроничният бактериален простатит представлява възпаление на простатната жлеза, причинено от продължителна или периодично повтаряща се бактериална инфекция. Среща се най-често при мъже в млада възраст и е едно от най-разпространените урологични заболявания. Хроничният простатит може да бъде резултат на недоизлекуван остър простатит, но може да възникне и самостоятелно.

Етиология: Причинителите на хроничния бактериален простатит са познатите уропатогени: Escherichia coli, Klebsiela pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeruginosa, Enterococcus faecalis.

Наред с тях се срещат и други причинители: Chlamidia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium.

специфични инфекции на простатната жлеза, причинени от кислое при простатите gonorrhoeae и Mycobacterium tuberculosis. Фактори, които благоприятстват развитието на хроничния бактериален простатит са: – полово-активната възраст (среща се най-често при 30 годишните мъже) – заболявания, които затрудняват нормалното оттичане на урината: камъни, стриктури или вродени аномалии на уретрата, доброкачествена простатна хиперплазия и др.

– общи заболявания, като диабет – прекарани в миналото инфекции на пикочните пътища – всички фактори, водещи до повишена конгестия (повишено кръвонапълване) в малкия таз, като например хроничен запек, продължително стоене седнал – някои манипулации: катетеризация, ендоурологични изследвания. Патогенеза: Пътят на инфекцията е най-често от уретрата. Друг начин е пренасянето на инфекцията чрез кръвта от друго огнище в организма. Много рядко може да се срещне предаване на инфекцията по лимфен път.

Класификация: Според класификацията на NIH- Национален здравен институт на САЩ кислое при простатите четири типа простатити с два подтипа: I-ви тип : Остър бактериален простатит II-ри тип : Хроничен бактериален простатит III-ти тип : Хроничен небактериален простатит III-А : с наличие на левкоцитоза в простатния секрет III-Б : без наличие на левкоцитоза в простатния секрет (Хроничен тазов болеви кислое при простатите) IV-ти тип : Асимптоматичен възпалителен простатит. Патоанатомия: Патологоанатомично хроничният бактериален простатит се представя с обичайните стадии на поездки на велосипеде при простатите един неспецифичен възпалителен процес: катарален, флегмонозен и гноен.

Простатната жлеза е увеличена по размери и уплътнена. Клинична картина: Клиничната картина на хроничния бактериален простатит се характеризира с разнообразни и често неясни оплаквания. Най-честите симптоми са: – болка и/или тежест в перинеума и над симфизата, вървяща към тестисите или кръстната област – честото уриниране, придружено с парене и болки също е характерен симптом – по-рядко има различно изразени еректилни дисфункции (смущения в половата функционалност) и преждевременна еякулация – секрецията от уретрата или отделянето на секрет от простатната жлеза (простаторея) особено след дефекация е по-рядък симптом. Фтл при простатите на оплакванията и физическият дискомфорт водят до психически разстройства, характеризиращи се с подтиснатост, неспокоен сън, повишена раздразнителност. Диагноза: Основните методи на изследване са ректалното туширане на простатната жлеза и изследването на простатен секрет. При ректално кислое при простатите простатната жлеза се палпира леко уголемена, но със запазена граница между двата дяла; с неравна повърхност, но с мековата кислое при простатите.

Простатния секрет се взема след най-малко 5 дни на полово въздържание и след предварително микробиологично изследване на урината . Масажиренето на простатната жлеза е метода, чрез който се получава материал за изследване. Микроскопското му изследване показва повишен брой на левкоцитите и липса на лецитинови телца. Счита се, че при количественото изброяване за норма се възприемат 300 000 левкоцита в 1 см 3 простатен секрет. При възпалителен процес количеството им се увеличава от 1 до 5 000 000 левкоцита в 1 см 3 . Посявката върху специализирани хранителни среди дава възможност да се изолират причинителите от целия микробен спектър. Микробиологичното изследване на еякулат няма голяма диагностична стойност поради честите фалшиво-положителни резултати и последващото безрезултатно антибактериално лечение. Имунологичните и серологичните изследвания могат само да подкрепят диагнозата. Ехографията на простатната жлеза също може косвено да подкрепи диагнозата и дава сведения за състоянието на пикочния мехур и бъбреците.

Компютърна аксиална томография (КАТ или „скенер”) и Магнитно-резонансна томография (МРТ или ЯМР) са показани в случаите на абсцедиране или въвличане на семенните мехурчета във възпалителния процес. Диференциална диагноза: Тя се прави, както между различните видове простатити, така и с доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) и карцином на простатната жлеза.

В последния случай е важно изследването на простатно-специфичния антиген (PSA). Той е чувствителен туморен маркер, но нивото му може да се повиши и при хроничен бактериален простатит, и непосредствено след ректално туширане. Лечение: Лечението на хроничния бактериален простатит е сериозен проблем и е необходимо както лекаря, така и пациента да се отнесат отговорно към него.