Лечение простатита амоксиклавом

Твърде често пациентите не желаят по-инвазивни и неприятни изследвания, какъвто е простатния масаж, с което затрудняват диагностичния процес. Планът за лечение включва: – търсене и отстраняване на възможните фактори, които поддържат инфекцията – задължително изследване на половия партньор – започване на антибактериална терапия след установяване на причинителя и определяне на чувствителноста му. Най- ефективните лекарствени препарати за лечение на хроничния бактериален простатит са: Trimethoprim със или без Sullfamethaxazol, Ofloxacin, Levofloxacin, Ciprofloxacin. Необходимо е продължително лечение от 6 до 12 седмици.

Назначеното антибактериално лечение трябва да се съпровожда от: – съвети за избягване на алкохол и дразнещи храни по време на терапията – общоукрепващи препарати (витамини, минерали и др.) – лечение със симптоматични средства (нестероидни противовъзпалителни средства) – физиотерапия: лечение простатита амоксиклавом масажна терапия – половите контакти не се ограничават, но трябва да се ползва презерватив. Прогноза: При правилно лечение и системно проследяване се постига, ако не пълно излекуване, достатъчен комфорт за пациентите с хроничен бактериален простатит. Профилактика: Основно място заемат всички действия целящи премахването на предразполагащите фактори – лечение на вродените аномалии, стриктурите и доброкачественото уголемяване на простатната жлеза. Много важно е стриктното спазване на правилата на „безопасния секс” и използване винаги на кондоми. Снижаването на честотата на рисковите полови контакти е в основата на правилната профилактика при острия простатит. Хроничният бактериален простатит е възпаление на простатната жлеза с давност поне 3 месеца. Това заболяване е най-често срещано при лечение простатита амоксиклавом мъже на възраст 20-40 години. То е е едно от най-честите заболявания на половата система у мъжа.

От какво се причинява хроничният бактериален простатит? Най-чест причинител на хроничния бактериален простатит са грам отрицателни бактерии от групата Enterobacteriaceae (Esherichia colli, Klebsiella spp., Enterobacter spp., Proteus spp.

) В около 65-80% от случаите при изследванията се изолира Esherichia colli . Наред с тях се срещат и други причинители: Chlamidia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma genitalium.

специфични инфекции на простатната жлеза, причинени от Neisseria gonorrhoeae и Mycobacterium tuberculosis .

Кои са факторите, които благоприятстват заболяването? Предразполагащи фактори за възникване на инфекцията са: инфекция на пикочните пътища; рефлукс на урина от пикочния канал в каналчетата на простатната жлеза; чужди тела и вмешателства в пикочните пътища; фимоза; остър епидидимит; аномалии и нарушения във функцията на долните пикочни пътища; практикуване на анален секс. Важно е да се знае, че бактериалният простатит, причинен от инфекция, не е заразно внешние симптомы простатита и не е опасно за околните. Рисков фактор за възникване на заболяването са и нарушения в локалните защитни механизми на простатната мкб 10 хронич простатит, нарушения в имунната система в това число и автоимунни нарушения. Пътищата на разпространение на инфекцията в простатната жлеза включват: пикочен канал и каналчетата, които го свързват простатната жлеза; лимфните съдове, които са във връзка със стената на правото черво; кръвен път от други източници на инфекция в организма. Диагнозата на заболяването се поставя след обстоен лекарски преглед, включващ опипване на простатната жлеза, чрез ректално туширане, ултразвуково изследване на бъбреци, пикочен мехур, простатна жлеза и семенни мехурчета, функционално изследване на пикочния мехур или урофлоуметрия, електромиография на мускулите на тазовото дъно и лабораторни изследвания. Наличието или липсата на инфекция в пикочните пътища се установява с микроскопско и бактериологично изследване на урина. При болни по-възрастни от 45 години се изследва и простат-специфичен антиген (PSA) с цел ранна диагностика на простатния рак. При хроничния бактериален простатит, той трябва да бъде негативен.

При микроскопското изследване на секрети и урина се установява наличието или липсата на увеличено количество (повече от десетократно) левкоцити.

Бактериологичното изследване ще покаже вида на инфекциозния причинител и чувствителността му към различни антибиотици. Най-характерният симптом при този вид простатит е болката или дискомфортът в тазовото дъно (между ануса и тестисите) с давност около 3 месеца. Симптомите периодично се обострят и след това отслабват.

Специфичен симптом е и болката след еякулация, което разграничава простатита от доброкачествената простатна хиперплазия. Много рядко може да има симптоми като често уриниране с парене и болки, ашвагандха при простатите и затруднено уриниране. Сексуалната функция е съхранена, но при някои мъже може да се наблюдава психогенна еректилна дисфункция (психологическа полова слабост, без да има увреда в организма). Секрецията от уретрата или лечение простатита амоксиклавом лечение простатита на секрет от простатната жлеза (простаторея) особено лечение простатита амоксиклавом дефекация е по-рядък симптом. Продължителността на лечение простатита амоксиклавом и физическият дискомфорт водят до психически разстройства, характеризиращи се с потиснатост, неспокоен сън, повишена раздразнителност.

С какво може да се обърка хроничният небактериален простатит? Заболяванията, които имат сходни симптоми са: простатити, включително и с доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатната жлеза) и карцином на простатната жлеза. При наличието на инфекциозен причинител задължително е прилагането на продължително антибиотично лечение . Съвременното становище по отношение на антибактериалната терапия на хроничния простатит е, че най-добри резултати могат да се очакват от използване на препарати от групата на флуорохинолоните, тетрациклини, макролиди и триметоприм/сулфаметоксазол. В последно време приложение намира и използването на алфа1- адреноблокери , които повлияват болковия симптом и подобряват уринирането. Лечението с тези препарати трябва да продължи не по-малко от 3 месеца. Комбинирането на антибиотичното лечение с физикални методи на лечение, диета, промяна в стила на живот, фитотерапия и подходящи хранителни добавки повишава лечебните резултати. Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Определение: Хроничният небактериален простатит е най-разпостранената форма на простатит сред мъжете в репродуктивна възраст. При тези пациенти не се изолира патогенен причинител от простатния секрет. Въпреки това, при една част от тях се установяват елементи на възпалителен процес, като повишени левкоцити в еякулата и простатния секрет, което е дало основание да се определят като инфламаторен тазов болеви синдром . В случаите на липса на възпалителни елементи се говори за неинфламаторен тазов болеви синдром . Класификация: Според класификацията на NIH- Национален здравен институт на САЩ има четири типа простатити с два подтипа: I-ви тип : Остър бактериален простатит II-ри тип : Хроничен бактериален простатит III-ти тип : Хроничен небактериален простатит III-А : с наличие на левкоцитоза в простатния секрет III-Б : без наличие на левкоцитоза в простатния секрет (Хроничен тазов болеви синдром) IV-ти тип : Асимптоматичен възпалителен простатит.