Лечение простатита при уреаплазме

Простату при этом удаляют путём электрорезекции с лечение простатита при уреаплазме точечной коагуляцией кровоточащих сосудов шариковым электродом и установкой троакарной цистостомы для уменьшения внутрипузырного давления и профилактики резорбции инфицированной мочи в простатические протоки. Излечение хронического простатита, как всякого хронического заболевания, означает достижение бесконечно длительной ремиссии.

Критерии излеченности пациентов с хроническим простатитом, предложенные Cumming and Chittenham в 1938 г., по-прежнему сохраняют актуальность. К ним относят полное отсутствие симптомов, нормальный уровень лейкоцитов в секрете простаты, отсутствие клинически значимой концентрации патогенных (и/или условно-патогенных) бактерий при бактериологическом исследовании и в нативном препарате секрета простаты, устранение лечение простатита при уреаплазме очагов инфекции, нормальный или близкий к нормальному уровень антител. Често простатният карцином (ПК) се открива чрез тестове за PSA или дигитално ректално изследване (ректално туше) при мъже, които имат ранен стадий на болестта и нямат симптоми или признаци – процес, наречен скрининг. Ако PSA-тестът или ректалното изследване показват, че може да възникне ПК, е необходимо по-голямо наблюдение и извършване на диагностични изследвания. Когато ПК причинява оплаквания, обикновено е в по-късен стадий на развитие. Тези оплаквания могат да включват: често уриниране; слаба или прекъсната струя на урината или необходимост от усилия, за да се изпразни пикочният мехур; кръв в урината; спешна нужда от често уриниране през нощта; кръв в семенната течност; начало на еректилна дисфункция; болка или лечение простатита при уреаплазме по време на уриниране, което е по-рядко срещано; дискомфорт при седене, причинен от уголемена простата. Понякога мъжете с ПК нямат тези промени или причината за симптома може да бъде друга болест, която не е карцином. Други неракови състояния, като например доброкачествена простатна хирепплазия (ДПХ) или уголемена простата, могат да причинят подобни симптоми. Уринарните симптоми също могат да бъдат причинени от инфекция или други състояния. Ако ПК се е разпространил извън простатната лечение простатита при уреаплазме, човек може да има симптоми като: болка в гърба, бедрата, раменете или други кости; лечение простатита при уреаплазме на краката или стъпалата; необяснима загуба на тегло; умора; промяна на чревните навици.

Ако сте загрижени за симптомите, които чувствате, говорете с Вашия лекар. Той може да попита от кога и колко често се проявяват признаците, в допълнение към лечение простатита при уреаплазме въпроси. Това ще помогне за откриването на причината за проблема и за поставянето на диагноза.

Ако се диагностицира ПК, облекчаването на симптомите остава важна част от грижите за карцинома и лечението. Това може да се нарече контрол на симптоми, палиативни грижи или поддържащи грижи. Не забравяйте да поговорите с лекувашия си лекар за симптомите, които изпитвате, включително за появата на нови признаци или промяна в стари такива.

Адаптирани с разрешението на Американската Асоциация на Онколозите (ASCO). Простатитът е едно от най-разпространените заболявания при младите мъже. Според световни данни той засяга около 9 % от тях, което означава, че един на всеки 11 мъже, поне ваднъж път през живота си ще се сблъска с това заболяване.

Въпреки, че е познато от дълго време, простатитът си остава много актуална тема, тъй като неговото диагностициране и лечение създават значителни затруднения, и много често надеждата за дифинитивно и тотално излекуване си остават една химера. Трудностите идват от това, че всички видове простатити (остър, хроничен, възпалителен) се представят с много сходна клинична картина, включваща симптоми като затруднено уриниране, тазова болка, проблеми с еякулацията и ерекцията, които често наподобяват друго заболяване. Провокирани от липсата на лікування простатиту в домашніх умовах класификация, диагностични алгоритми и терапевтични схеми, Европейската Асоциация по Урология (EAU) препоръчва на европейските уролози използването на класификацията на Националния Институт по Здравето на САЩ (NIH), като опит за унифицирането им на световно лечение простатита при уреаплазме. До сега в термина “простатит” се включвха както острия и хроничния бактериален простатит, при които е доказан или се приема, че съществува инфекциозен причинител, така и “простатния синдром”, при който пациента се представя с клиниката на хрноничен простатит, но е невъзможно откриването на конкретния причинител. За съжаление, при много малка част от пациентите с остър простатит, и особено в случаите с хроничен, е невъзможно доказването на конкретния причинител. В тази връзка, в случаите, когато при хронична “простатна” симптоматика, не се открива и не може да се простатит это круто конкретния причинител, EAU и NIH, през 2007 г. въвеждат термина Хроничен Тазов Болков Синдром , обединяващ всички състояния на хронична простатна симптоматика, при които не се доказва конкретен причинител. Според новите препоръки, бактериалния простатит, трябва да се разграничи от ХТБС. Хроничен тазов болков синдром (ХТБС) : а) Възпалителен – при доказване на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или лечение простатита прижиганием в урината. б) Невъзпалителен – при липса на левкоцити в еякулата и/или простатния секрет и/или в урината 4. В тази статия ще се спрем на пръвите 2 състояния, остър и хроничен бактериален простатит, при които е доказано наличието причинител на заболяването. Тъй като темата за ХТБС е много обширна, на нея ще се спрем в отделна статия. Според продължителносттта на симптомите, бактериалния простатит, се описва като остър и хроничен, когато продължителността на симптомите е по-дълга от 3 месеца. Болка в : -простатати/перинеума 46% -тестисите 39% -пениса 9 % -пикочния мехур 6% 2.

З атруднено уриниране, със слаба струя и усилие от страна на пациента 4. Най-важното изследване, за диагностицирането на бактериалния простатит е количествено микробиологично изследване на урина, еякулат и простатен секрет както и съответното микроскопско изследване на последните, с цел търсене на левкоцити в тях, по повод на нововъведената концепция за ХТБС. Най-честите причинители на простатита са: – Escherichia coli ( E. coli ) – Klebsiella – Proteus mirabilis – Enterococcus faecalis – Pseudomonas aeruginoz a – Naiseria gonorrhoeae – Trichomonas vaginalis (протозоа) – Candida albicans (гъбичен причинител) Участието на вътреклетъчните микрорганизми като Chlamidia Trachomatis все още се дискутира. Възможни са няколко механизма на проникване в простатната жлеза: 1. Каналикуларен (най-честия) – при инфекция на уретрата (уретрит), по съседство, след колонизация на задната уретра, причинителите попадат в простатата. По съседство от други органи – възможна е контаминация на простатат с бактерии от ректума, както чрез директна инвазия през стената на му, така и по лимфогенен път.

Хематогенен (кръвен) път – движения при простатите прекарано инфекциозно или гнойно заболяване на друг орган, по кръвен път, причинителите попадат в простатата. Тук е важно да споменем, че безразборните и непредпазени сексуални връзки, както и аноректалните сношения без употреба на презерватив, са основната причина за разпространение на заболяването сред младите мъже в активна полова възраст, и за съжаление долната граница засяга все по-млади и по-млади мъже, включително и деца.