Лечение простатита в беларуси

Като цяло, тези тестове помагат малко при диагностицирането на хроничния простатит, тъй като при пациентите с хроничнен малко-тазов болков синдром положителни проби се откриват едва в 8% от случаите, което не се отличава с честотата на проложителните проби при случайно изследвани безсимптомни (здрави) мъже (4). В тези случаи водещо в поставянето на диагнозата са типичните симптоми, историята на заболяването и лечение простатита в беларуси предишни положителни микробиологии. През последните години в практиката навлязоха и редица други изследвания – генетичен анализ , кръвни проби в опити да се увеличи чувствителността при диагностиката, но те често са много скъпи, а процента на фалшиво-отрицателни резултати, не се отличава особено от тези на класическата микробиология. Следващата стъпка при диагностиката на простатитта е оценка на състоянието на самата простатата. Ехографията е бърз, лесен и безвреден метод , с който можем прецизно да “ огледаме ” простатата. Съвременните апарати имат по-висока разделителна способност и различни системи за подряване на образя и ни позволяват да измерим обема на простатата, да огледаме както финалгон от простатита и контурите и, така и да оценим състоянието на пикочния мехур, бъбреците, тестисите и пениса. При хроничния простатит жлезата може да е увеличена, с разнородна консистенция, като често в нея се откриват споменатите по-горе лечение простатита в беларуси. При използване на силов или цветен доплер режим на ехографа можем да наблюдаваме кръвоснабдяването на простатата и дали то е засилено в зоната на колцификатите, което е признак на активна инфекция. Също така ехографията може да ни помогне да открием други проблеми, които биха могли да “имитират” хроничнен простатит, като камък в уретрата, камък в пикочния мехур, доброкачествена простатна хиперплазия и др. Урофлоуметрията е изследване, с което бързо и лесно “виждаме” как пациента уринира . С него определяме обема на урината, силата на струята и реално обективизираме степента на нарушенията в уринирането . Този метод е важен, тъй като много често при хроничния простатит може да се наблюдава тънка и прекъсваща струя , а понякога отново може да ни насочи към друг проблем – стриктура на уретрата, доброкачествена простатна хиперплазия, свръхактивен пикочен мехур или др. На снимката по-долу шиацу при простатите се вижда разликата между различните криви на уриниране, което може много да улесни или промени диагнозата: Урофлоуметрията е лесна за изпълнение, бърза и напълно безболезнена, тъй като не представлява нищо повече от едно обикновено уриниране в специален уред, подобен на фуния. Понякога, освен рутинните описани по-горе се налагат и допълнителни изследвания , като те най-често не се използват за доказване на хроничен простатит, а по-скоро за доказване или изключване на други болести, които биха могли да наподобява или бъдат причина за хроничния ауробин при простатите болков синдром. В тази група влизат магнитен резонанс, изследване на PSA, цистоскопия, биопсия на простатата и други. Ако трябва да опишем лечението на хроничния простатит с една дума, лечение острого простатита без никакво колебание бих го нарекъл “ трудно ”. Не са еденици пациентите, които са се лекували с години и буквално са опитали “всичко”, без особен резултат. И това не е проблем само в България, а в цял свят и навсякъде колегите уролози срещат изключителни трудности в лечението на тази болест.

И доказателство за това са хилядите томове и публикации изписани по темата, както и предлаганите стотици различни методи за лечение, без нито един от тях да дава категорично решение на проблема. Съвсем логично е пациентите с разочарование да питат защо е така, няма ли нещо което да ги излекува? А проблемите не са едни и два: Много често не можем да открием конкретния причинител и опитите за за избор на антибиотик са чисто на принципа “проба-грешка”. От друга страна, естеството на инфекцията и анатомията на простатата са такива, че бактериите се ограничават в тъканта на жлезата и се образуват малки кухини пълни с гной, където инфекцията си тлее. Концентрацията на антибиотиците във въпросните кухини е много по-ниска от нужната, за да изкорени инфекцията и за да достигнем нужните количества, дозата ще се приближи до токсичната. Следствие на можеството антибиотични курсове, бактериите стават резистентни . Всичко изброено по-горе е причина за неспиращото търсене на сосна лечение простатита нови и различни методи за лечение, включващи не само антибиотичното лечение, но и опит за подсилване на локалния имунитет , лечение простатита комплексно биостимулация , релаксация на простатата , обезболяване и др. Лечението трябва да е коплексно и индивидуално при всеки пациент и да не се фокусира единствено към инфекцията и антибиотика. То трябва да е съобразено със всички аспекти на болестта – симптоми, емоционално състояние и качество на живот, без да “забравяме”, че не става въпрос само за простата, а за пациент с болна простата и да обърнем внимание и на мъжа живеещ с този проблем.

Основен стълб в лечението на хроничния простатит е антибактериалното лечение , с което се цели унищожаване на инфекцията. Както казахме по-горе, то трябва да е съобразено с конкретния причинтел и прилагано в адекватна доза.

Под адекватна разбираме не лечение простатита в беларуси дневната доза, но и продължителността на курса на лечението, лечение простатита в беларуси трябва да е съобразена с факта, че след приематнето им повечето антибиотици попадат в много ниски концентрации в простатата. Лечение простатита в беларуси е причината да се провеждат дълги курсове от 4-6 седмици , което да компенсира ниската органно-специфична бионаличност. Първи избор са препаратите от групата на хинолоните – левофлоксацин или ципрофлоксацин, които имат отличен спектър и добра наличност в простатата. Хинолони – с най-известните си представители левофлоскацин и ципрофлоксацин – те имат отлична пенетрация в простатата, добра бионаличност, добра активност срещу типичните причинители и P. Aeruginosa, добра поносимост от пациентите, малко странични ефекти.

Като минус ще отбележим тяхната фоточувствителност. Триметоприм с най-известния си представител Бисептол – има подобна характеристика като хинолоните, се използва най-вече като “опашка” след лечението с хинолони.

Тетрациклини – те са евтини, добра активност срещу Хламидиите и Микоплазмите. Aeruginosa и са противопоказани при бъбречна и чернодробна недостатъчност.

Имидазолови препарати , с най-разпространените си представители Флажил и Тинидазол . Това са химиотерапевтици със силно антипротозоино действие (трихомони), лечение простатита в беларуси и с доказана висока активност към анаеробни причинители. В момента на пазара съществуват различни търговски форми, някои от които не са налични в България, като Ориндазол , Секнол ( Secnidazole ) и др., които са много “популярни” сред пациентите, но нямат доказано предимство по отношение на лечението на трихомоназния хроничен простатит в сравнение с останалите имидазолови препарати.

Важно е да отбележим, че няма научно доказана разлика в ефективността на лечението в зависимост от начина на прием на антибиотиците – през устата, венозно или мускулно. Същото важи и за директното инжектиране на антибиотици в простатата, като при тях риска от инфекция , кървене и болката са неоправдани , предвид напълно противоречививите научни данни относно ефективността на този метод (5).