Простатит как выходит

Хроничният простатит е сериозна инфекция на простатата, най-често следствие на недоизлекуван или рецидивиращ остър простатит.

Симптомите му могат да са много разнообразни – тъпи болки в таза, ирадииращи към ануса, тестисисте или вътрешната част на бедрата, проблеми с ерекцията, парене и болка при уриниране и еякулация и др. Доказването на простатита най-често става микробиологично след изследване на стерилна урина и какие микробы вызывают простатит еякулат, където се изолира причинителят – в повечето случаи това са бактериите E.Coli и E. Лечението е основно антибактериално, чрез прием на антибиотици. Освен болката и неразположението, простатитът може да има и сериозни последствия за здравето и самочувствието на мъжа . Нелекуваният простатит може да доведе до усложнения, най-често засягащи оплодителната способност и качествата на спермата.

Въпреки, че специалистите уролози се сблъскват ежедневно с клиничната картина на това заболяване и поставят диагнозата “простатит”, лечението на проблема все още не е дефинитивно и не могат да се дават гаранции за тотално излекуване на пациента. Това е така, защото при много малка част от пациентите с остър простатит, и особено в случаите с хроничен , е невъзможно доказването на конкретния причинител.

Затова през 2007 година международните урологични институции въведоха термина Хроничен Тазов Болков Синдром (ХТБС) за всички случаи на хронична “простатна” симптоматика, при които не се доказва конкретен причинител.

Когато един бактериален простатит (с доказани левкоцити в простатит как выходит, простатния секрет или урината) продължава повече от 3 месеца, се оределя като остър и хроничен простатит. Характерните симптоми са болка в простатит/перинеума, тестисите, пениса, пикочния простатит как выходит, болка, парене и затруднено уриниране. Как бактериите, причиняващи инфекцията, попадат в простатата?

Най-честият механизъм е каналикуларният , когато при инфекция на уретрата ( уретрит ), по съседство, след колонизация на задната уретра, причинителите попадат в простатата.

Друг начин е замарсяването на простатат с бактерии от ректума, както чрез директна инвазия през стената на му, така и по лимфогенен път. Инфекцията може да се получи и по хематогенен (кръвен) път – след простатит как выходит инфекциозно или гнойно заболяване на друг орган, по кръвен път, причинителите попадат в простатата. Тук е простатит как выходит да споменем, че безразборните и непредпазени сексуални връзки, както и аноректалните сношения без употреба на презерватив, са основната причина за разпространение на заболяването сред младите мъже в активна полова възраст, и за съжаление долната граница засяга все по-млади и по-млади мъже, включително и деца.

Една от основните причини за хронифицирането на простатита, е подценяването на инфекцията и нейното лечение. Много често лекарите и пациентите не са достатъчно точни и упорити в прилагането на терапията, която до дведе до пълното излекуване на бактериалната инфекция. А това е много важно, защото почти всеки неправилно лекуван уретрит или остър простатит простатит в период обострения. Лечението трябва да следва трите основни постулата – подходящ препарат, в подходяща доза, за оптимален срок. Неспазването на който и да било от тях, почти сигурно води до провал в лечението.

От особена важност е и склонноста на много пациенти да се самолекуват, което допълнително усложнява процеса. Приемането “на своя глава” на антибиотични курсове води до резистентност към препаратите, което с течение на времето прави инфекцията нелечима. Плюсове и минуси на основните препарати за лечение на простатит: Тетрахинолони – отлична пенетрация в простатата, добра бионаличност, добра активност срещу типичните причинители и P. Aeruginosa, добра поносимост от пациентите, малко странични ефекти. Като минус ще отбележим тяхната фоточувствителност. Триметоприм – подобна характеристика като хинолоните, но относително скъпа цена и липса на активност към P. Тетрациклини – ниска цена, добра активност срещу хламидиите и микоплазмите. Aeruginosa, противопоказани са при бъбречна и чернодробна недостатъчност.

Мидазолови препарати – това са химиотерапевтици със силно антипротозоино действие, както и с доказана висока активност към анаеробни причинители.

Други прокладки при простатите за терапия, за които няма достатъчно клинични проучвания са прилагането на алфа-блокери, хормонотерапията, хипертермия (т.нар Трансуретрална Микровълнова Термотерапия – TUMT), простатния масаж и др. Най-новите техники за облекчаване състоянието на пациентите, страдащи от хроничен простатит и хроничен тазов болков симптом (ХТБС) са методите на урологичната физикална терапия като Импулсно-Лазерната терапия .

Импулсно-лазерната терапия е качествено нов подход за нейнвазивно лечение на проблеми с ерекцията, бактериален и хроничен простатит. Тя обединява простатит как выходит революционни технологии – високо-интензивен лазер и ударно-вълнова терапия, с които едновременно се третират групи от зони на пениса и малкия таз. И двете технологии са научно-доказано ефективни, а чрез комплексното им въздействие се постига по-силен и траен резултат върху потентността и симптомите на простатита.

При импулсно-лазерната терапия по уникален начин се комбинира благоприятните и лечебни ефекти на два модерни метода – Високоинтензивният лазер и Шокуеив (Ударно-Вълнова) терапия .

Подобно на начина, по който растенията се хранят със слънчева светлина, така и клетките в човешкото тяло имат способността да се хранят със светлината на лазера. Това води до увеличаване на потока от кръв и метаболитните процеси в клетките, което от своя страна стимулира регенериращите и оздравителни процеси в тялото. Ето защо високоинтензивната лазерна терапия е един от съвременните методи в простатит как выходит при пациенти, които се нуждаят от физиотерапевтично лечение при остри травми, хронични болки, хронично възпаление и други заболявания, съпътствани от силна и продължителна болка. Лазера действа в дълбочина и така достига до основата на болката, прониквайки по уникален начин през меките тъкани и мускулите чак до клетъчно ниво.