Таблетки от простатита фото упаковки

Това може да увеличи активността на раковите клетки и да причини оплаквания и странични ефекти, като костна болка и др. Този клас лекарства, наричан още антагонист на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), спира тестисите да произвеждат тестостерон като LHRH-агонистите, но в този случай тестостероновите нива се намаляват по-бързо и не предизвикват нежелания ефект с краткото повишаване стойностите на тестостерона.

Американската агенция по храни и лекарства (FDA) е одобрила едно лекарство от тази корейские таблетки от простатита група – дегареликс (Фирмагон), което се прилага месечно и се използва за лечение на напреднал ПК. Едно от възможните страничните действия на този таблетки от простатита фото упаковки е тежка алергична реакция. Докато агонистите и антагонистите на LHRH понижават нивата на тестостерона в кръвта, антиандрогените блокират свързването на тестостерона с т.нар. андрогенни рецептори, които са химични структури в раковите клетки, позволяващи на тестостерона и другите мъжки хормони да влязат в клетките. Тези лекарства включват бикалутамид (Казодекс), флутамид (Еулексин) и нилутамид (Ниландрон) и се приемат във вид на таблетки през устата. Антиандрогени обикновено се дават на мъже, които имат хормоночувствителен ПК, което означава, че карциномът все още отговаря и се влияе от тестостероновото подтискане.

Антиандрогените обикновено не се използват самостоятелно в лечебния план. Понякога антиандрогените се комбинират с двустранна орхиектомия или с LHRH-агонист, за да се постигне максимална блокада на мъжките хормони. Това е така, защото дори след като тестисите вече не произвеждат хормони, надбъбречните жлези все още секретират малки количества андрогени.

Много лекари също смятат, че този комбиниран подход е най-добрият начин за прилагане на ADT. Някои изследвания показват, че комбинираната андрогенна блокада може да помогне на пациентите да живеят по-дълго в сравнение с прилагане само на хирургично лечение или само на LHRН-агонисти или антагонисти. Поради това някои лекари предпочитат да дават комбинирано лечение с лекарства, докато други могат да дадат комбинацията само в началото на плана на лечение, за да предотвратят нежелания ефект с повишаване на нивата на тестостерона за кратък период от време.

Традиционно тази терапия се прилага до края на живота или до момента, в който не контролираме вече тумора. Ако туморът спре да отговаря на ADT и започне да се развива отново, той се нарича устойчив (резистентен) на кастрация и тогава се разглеждат други възможности за лечение. През последните две десетилетия изследователите изучаваха употребата на периодична (интермитентна) ADT, която се дава за конкретно време и след това временно се спира по график. Прилагането на лечението по този начин може да намали страничните ефекти и да подобри качеството на живот.

Само пациенти без доказани метастази могат да получават терапията по този начин. При мъже с метастатична болест не е доказано, че интермитентната ADT е еквивалентна или по-добъра от непрекъснатата. По правило ADT може да предизвика нежелани реакции, които обикновено ще изчезнат след приключване на лечението, с изключение на мъжете, при които е приложена орхиектомия. Общите странични ефекти на ADT включват: eректилна дисфункция; загуба на сексуално желание; горещи вълни с изпотяване; гинекомастия – увеличаване на гръдната тъкан, която понякога може да простатит в 13 лет до дискомфорт; депресия; мисловна дисфункция и симптомы бессимптомного простатита на паметта; повишаване на телесната маса; загуба на мускулна маса; остеопения или остеопороза, която представлява изтъняване на костната тъкан. Друг сериозен страничен ефект на ADT е рискът от развитие на метаболитен синдром. Метаболитният таблетки от простатита фото упаковки е комбинация от състояния, като затлъстяване, високи нива на холестерол в кръвта и високо кръвно налягане, което увеличава риска от сърдечносъдови болести, инсулт и диабет. В момента не е сигурно таблетки от простатита фото упаковки често това се случва или точно защо се случва, но е съвсем ясно, че пациентите, които получават хирургическа или медицинска кастрация с ADT, имат повишен риск от развитие на метаболитен синдром. Рискът се увеличава, дори ако медицинската кастрация е временна. Рисковете и ползите от кастрация трябва да бъдат внимателно обсъдени с Вашия лекар. Третирането на нежеланите реакции от лечението е много важно за пациентите, получаващи ADT.

Трябва редовно да се правят физически упражнение, да се спрат цигарите и да се следва една здравословна диета, допълвана от прием на витамин D и калций, заедно с получаване на превантивна сърдечносъдова грижа. Химиотерапията е прилагане на лекарства за унищожаване на раковите клетки, обикновено чрез спиране на способността им да растат и да се делят. Обикновено се предписва от медицински онколог – лекар, специализиран в лекарственото лечение на карциноми. Системната химиотерапия се влива в кръвта, за да достигне до раковите клетки в тялото. Химиотерапията за простатен карцином (ПК) се дава чрез интравенозен абокат, поставен във вена с помощта на игла. Това лечение може да помогне на пациенти с напреднал или устойчив на кастрация ПК.

Режимът на химиотерапия обикновено се състои от определен брой цикли, прилагани за определен период от време. Има няколко стандартни химиотерапевтични лекарства, използвани за ПК. Като цяло, стандартната химиотерапия започва с доцетаксел (Таксотер), комбиниран със стероид, наречен преднизолон (множество търговски марки).

Тази химиотерапия е показала, че помага на мъже с метастатичен кастрационно-резистентен ПК да живеят по-дълго в сравнение с друг вид химиотерапия, състояща се от медикамента митоксантрон таблетки от простатита аводарт (Новантрон). Митоксантрон е една от първите химиотерапии, одобрени за метастатичен кастрационно-резистентен ПК, но не се използва често. Митоксантрон е най-полезен за контролиране на болковия таблетки от простатита в египте синдром при карцином и се изписва в специфични ситуации. Одобрено е и лекарството кабазитаксел (Джевтана), основаващо се на проучвания, които показват подобрена преживяемост в сравнение с митоксантрон при пациенти, чиято болест е прогресирала след прилагане на доцетаксел. В клинични проучвания кабазитаксел се сравнява с доцетаксел при пациенти, които не са получавали химиотерапия; приложението на кабазитаксел не е с по-добри резултати от стандартен доцетаксел. Друго проучване сравнява стандартната с по-ниска доза кабазитаксел при хора, чиито тумори са нараснали след лечение с доцетаксел; не се установява връзка между по-ниската доза и повишената преживяемост на пациентите, но се наблюдават по-малко странични ефекти.