Улучшающие кровообращение при простатите

Схемата за лъчетерапия обикновено се състои от определен брой курсове на лечение, приложени за определен период от време. Видовете лъчетерапия, използвани за лечение на ПК, включват: Външна (перкутанна) лъчетерапия. Лъчетерапевтът използва машина, разположена извън тялото, за да фокусира сноп от рентгенови лъчи рассасывающие препараты при лечении простатита областта, в кято се нанмира карциномът. Някои онкологични звена използват конформална лъчетерапия (CRT), в улучшающие кровообращение при простатите компютри помагат да се изчисли много точно местоположението и формата на тумора. По правило CRT намалява радиационното увреждане на здрави тъкани и органи около туморната маса, като насочва снопа лъчи, идващи от различни посоки, и улучшающие кровообращение при простатите дозата върху карцинома. Това е вид лъчетерапия с външни лъчи, която използва компютър-томографско (КT) сканиране за получаване на триизмерен (3D) образ на простатата преди лечение. Компютърът използва тази информация за размера, формата и местоположението на тумора, за да определи каква доза облъчване е необходима за унищожаването му.

При IMRT високи дози радиация могат да бъдат насочени към простатата, без да се увеличава рискът от увреждане на диосмин при простатите близките органи.

Протонната терапия, наречена също терапия с протонни лъчи, е вид лъчетерапия с външни лъчи, която използва по-скоро протони, отколкото рентгенови лъчи. При выделения при простатите енергия протоните могат да унищожат раковите клетки. Последни изследвания не показват, че протонната терапия предоставя повече полза на мъжете с ПК в сравнение с традиционната лъчетерапия. Брахитерапията, или вътрешната лъчетерапия, е поставяне на радиоактивни източници директно в простатата.

Тези източници, наречени “зрънца”, излъчват радиация само около района, където се поставят, и могат да бъдат оставени за кратко време (с висока доза) или за по-дълго време (с ниска доза). Зрънцата с ниска доза остават постоянно в простатата и работят до една година след поставянето им. Въпреки това, времето им за работа зависи от източника на радиация.

Високодозовата брахитерапия обикновено остава в тялото за по-малко от 30 минути, но може да се наложи да се прави няколко пъти.Брахитерапията може да се използва заедно с други лечения, като лъчетерапия с външни лъчи и/или андроген-подтискаща терапия. Мъжете с ПК с нисък риск, които се нуждаят от активно лечение, могат да са подложат на нискодозова брахитерапия; други варианти са външна лъчетерапия или радикална простатектомия. Мъжете с ПК с междинен риск, мексидол при простатите се лекуват с външна лъчетерапия (със или без прием на андроген-подтискаща терапия), могат да получат или нискодозова, или високодозова брахитерапия; някои пациенти с междинен риск могат да получават само брахитерапия без външна лъчетерапия или андроген-подтискаща терапия. При мъже с ПК с висок риск, които получават външна лъчетерапия и андроген-подтискаща терапия, трябва да получат и високо- или нискодозова брахитерапия. Лъчетерапията може да причини незабавни странични ефекти като диария или други храносмилателни проблеми (газове, кървене и загуба на контрол върху перисталтиката на червата), често уриниране, умора, еректилна дисфункция, дискомфорт в правото черво (парене или болка).

Повечето от тези нежелани реакции обикновено изчезват след лечение, но еректилната дисфункция често е остава постоянна.

Много от нежеланите ефекти на лъчелечението могат да се появят месеци или години по-късно. Тя е неинвазивно лечение, което разрушава малки простатни тумори, без да лекуват останалата част от простатната жлеза.

Това лечение използва топлина, студ и други методи, главно при мъже с нискорисков или среднорисков ПК. Те все още се изучават, не са одобрени като стандартни възможности за лечение и се извършват като част от клинични проучвания. Пример за фокална терапия е криохирургията, наречена също криотерапия или криоаблация. Това е замразяване на ракови клетки с метална сонда, вмъкната през малък разрез в областта между правото черво и тестикуларната хронический уретрогенный простатит ильин молочков (скротум). Това не е установена терапия или стандарт за лечение при новодиагностицирани пациенти.

Ефектът на криохирургията не е сравняван в проучвания с този на радикалната простатектомия или лъчетерапията, така че лекарите применение индометацина при простатите не знаят дали е оптимална терапевтична възможност. Нжеланите ефекти върху уринарната и сексуалната функция също не са добре изяснени. Използват се андроген-подтискаща терапия, химиотерапия и други лекарства, за да се поразят раковите клетки в тялото. Тъй улучшающие кровообращение при простатите растежът на простатния карцином (ПК) се ръководи от мъжките полови пальметта лекарство от простатита, наречени андрогени, понижените им нива може да забавят туморния растеж. Нивата му в тялото могат да бъдат понижени или чрез хирургично отстраняване на тестисите, или чрез приемане на лекарства, които изключват функцията им и се наричат антиандрогени. Кой от двата метода на ADT ще се предпочете е по-малко важно от основната цел – нивата на тестостерон да се понижат.

Този вид лечение се използва при ПК в различни стадии, включително при локално авансирал, рецидив на ПК и метастатичен стадий. Метастатичният ПК е тумор, разпространил се и в друга(и) част(и) на тялото. Някои от ситуациите, в които може да се използва ADT, включват мъже с междинен и висок риск, които получават лъчетерапия. Приемът на антиандрогени трябва да се провежда поне 6 месеца, а пациенти с висок риск трябва да получат ADT в продължение на 24 до 36 месеца.

Този вид терапия може да се прилага и при мъже, които са имали хирургично лечение и в отстранените лимфни възли по време на операцията са открити ракови клетки. По правило ADT се прилага, за да се елиминират останалите ракови клетки и да се намали рискът от рецидив (възвръщане на карцинома), и това е известно като адювантна терапия. Въпреки че употребата на адювантна ADT е противоречива, изглежда много пациенти имат полза от този подход. От друга страна, ADT трябва се нарича адювантна и ако ракови клетки са открити в лимфни възли след радикална простатектомия. Представлява хирургично отстраняване на двата тестиса и е първото лечение, използвано за метастатичен ПК преди повече от 70 години.

Въпреки че това е хирургия, тя се счита за ADT, защото премахва основния източник на тестостероново производство – тестисите. Ефектите от тази операция са постоянни и не могат да бъдат отменени. LHRH е абривиатура на освобождаващия хормон на лутеинизиращия хормон. Медикаментите, известни като LHRH-агонисти, пречат на тестисите да получават съобщения, изпратени от тялото, за производство на тестостерон. С блокирането на тези сигнали LHRH-агонистите намаляват нивото на тестостерона със същия успех, както и премахването на тестисите. За разлика от хирургическата кастрация, ефектите на LHRH-агонистите често са обратими, така че производството на тестостерон обикновено започва отново, след като пациентът спре лечението.

Възстановяването на тестостерона може да отнеме повече време – от 6 месеца до 24 месеца, като при малка част от пациентите тестостероновото възстановяване не се случва. По правило LHRH-агонистите се инжектират или се поставят като малки импланти под кожата.

Според използваното лекарство те могат да се приемат веднъж месечно или веднъж на 6 месеца. Когато LHRH-агонистите се прилагат за първи път на пациента, тестостероновите му нива се увеличават за кратко, преди да паднат до много ниски стойности; това се поездки на велосипеде при простатите случва, защото тестисите временно освобождават повече тестостерон в отговор на начина, по който LHRH-агонистите действат на организма.